skip to Main Content
Кои са възможните зелени клинове на София?

Кои са възможните зелени клинове на София?

10.4.2019

Кои са възможните зелени клинове на София?

През м. март тази година излезе докладът на Визия за София относно бъдещото развитието на зелената инфраструктура на столицата. Изследването разглежда и оценява възможностите за реализирането на небезизвестните „зелени клинове“ на София, които да свързват парковете и градините в града със заобикалящите го планини. „Зелените клинове“ се залат в градоустройствения план на София още с плана на Мусман през 1938 г. Планът е следвало да предложи решение, в което „да се създадат условия София да се развие като един градински град, а населението, което чувства сега нуждите от градини, да живее в добри здравни условия“ (из реч на Ив. Иванов, кмет на София).

Като възможни решения докладът от изследването посочва придобиването от Столична община на част от площта на поземлените имоти с частна собственост, намиращи се в обхвата на „зелените клинове“ по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията. Друга предложена възможност е осигуряването на подкрепа на частната инициатива за поддържане на териториите, попадащи в „зелени клинове“. Като възможна алтернатива са предложени и подобряването на микроклимата чрез увеличаване на минималния процент озеленяване в имотите, разположени в „зелените клинове“. Още един възможен вариант е създаването чрез законодателни промени на подходящ финансов инструмент за придобиване на тези терени и запазване предназначението им за зелени площи.

Зелените коридори в града са общо седем и в исторически план са част от замисъла за София като „град-градина“. Могат да бъдат класифицирани по следния начин:


  1. територии по поречието на река Искър, разположени в райони „Искър“, „Младост“ и „Панчарево“, включващи парк на Летище София и парк музей „Врана“, и включени в обхвата на тематичен парк „Искър“;

  2. територии по поречията на реки Кална, Дълбоката и Банишка, разположени в райони „Младост“, „Панчарево“ и „Витоша“, включващи проектна територия на „Източен парк“ и парк „Камбаните“, и включени частично в обхвата на тематичен парк „Студентски“;

  3. територии по поречията на реки Рекмарица, Старата, Сухата и Копаница, разположени в райони „Студентски“, „Младост“ и „Витоша“, включващи парк „Въртопо“;

  4. територии по поречията на реки Слатинска и Драгалевска, разположени в райони „Средец“, „Изгрев“, „Лозенец“ и „Витоша“, включващи парк „Борисова градина“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Зелена памет на София“;

  5. територии по поречията на реки Перловска и Дреновичка, разположени в райони „Триадица“ и „Витоша“, включващи „Южен парк“, Ботаническа градина на Българска академия на науките и резиденция „Бояна“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;

  6. територии по поречията на реки Владайска и Докул дере, разположени в райони „Възраждане“, „Красно село“, „Витоша“ и „Овча купел“, включващи парк „Възраждане“ и парк „Овча купел“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;

  7. територии по поречията на реки Суходолска и Стубела, разположени в райони „Илинден“, „Красна поляна“, „Люлин“ и „Овча купел“, включващи „Западен парк“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Жива вода“.


Основна характеристика на всички описани групи територии е, че са организирани около повърхностни водни тела, протичащи от Витоша през територията на София. Анализът извежда като изключително важна необходимостта да бъдат запазени съществуващите течения на повърхностните води като възможност за запазване на естествената природна среда.

Пълният доклад може да бъде видян тук.


 

Back To Top
The Green City uses Googles cookies and scripts to analyse your use of our website anonymously, so we can customise its functionality and effectiveness and display advertisements. We also use Facebook, Twitter, LinkedIn and Google cookies and scripts, with your consent, to enable social media integration on our website. If you wish to change which cookies and scripts we use, you can alter your settings below.
Cancel