skip to Main Content
Зеленината и жилищната среда

Зеленината и жилищната среда

18.6.2020

Зеленината и жилищната среда

Зелената среда в и около жилищните сгради е добра както за вътрешния, така и за външен климат. Зелените пространства имат положителен ефект върху здравето и благосъстоянието на живущите и посетителите, като така също повишава и стойността на имотите.

Какво прави зеленината?


  • Интериорните растения пречистват въздуха: намаляват концентрациите на CO2 и летливи органични съединения, като поддържат въздуха свеж и здрав.

  • Външната растителност намалява топлината в и около сградите през лятото, намалява топлинния стрес и намалява необходимостта от климатизация.

  • Зелените покриви и фасади увеличават изолационния капацитет, като намаляват разходите за отопление и охлаждане.

  • Гледките към зелени пространства намаляват стреса изобщо.

  • Хората прекарват повече време на открито в зелена среда и са по-активни.

  • Откритите площи, които включват зеленина, спомагат за по-добър социален климат.

  • Зеленината регулира отвеждането на дъждовната вода, което ограничава потенциалното наводняване.

  • Интериорните растения овлажняват въздуха, като така намаляват главоболието и подобряват концентрацията.


Приложения:

  1. Поставете интериорните растения в жилищните помещения.

  2. Зелени покриви и фасади

  3. Озеленяване на градините с дървета, храсти и жив плет, вместо настилка.

  4. Осигуряване достатъчно паркове и други обществени природни площи в жилищни зони

  5. Улични алейни дървета


Градски температури

Средните температури в градовете обикновено са по-високи от тези в околните райони (ефектът на „топлинния остров“), тъй като твърдите повърхности ( като пътища и сгради) абсорбират повече радиация от слънцето и я освобождават в непосредствена близост.
Плътността на застроените площи ограничава обмяната на въздух с околната среда, като така задържа топлината в града. Този ефект се наблюдава както в метрополисните, така и в провинциалните градове, и се увеличава с гъстотата на застрояване. Измерените максимални разлики варират от един от няколко градуса, като пиковите стойности достигат около 8 °С, а инцидентните стойности дори надхвърлят 10 °С.
Изключително високите температури по време на горещи вълни водят до топлинен стрес, неблагоприятно влияние върху здравето (особено сред възрастните, хронично болните и бременни жени) и могат да увеличат смъртността.
Нарастващата градска плътност и глобалното затопляне ще увеличат честотата на периодите на топлинен стрес в града.
Зелените зони поглъщат по-малко топлина през деня и се охлаждат по-бързо през нощта, отколкото в запечатаните градски райони.


Как зеленината въздейства?


  • Увеличаването на градската растителност с 10% намалява ефекта на топлинния остров средно с 0,6°С.

  • Зеленината осигурява охлаждане, като осигурява сянка и изпарява вода и овлажнява въздуха. Ефектът от охлаждането чрез изпарение е най-силен следобед, вечер и рано през нощта. Това е важно, тъй като топлинния стрес по време на сън има значителни неблагоприятни ефекти върху здравето.

  • Изследванията показват, че хората се чувстват по-комфортно в озеленени пространства по време на по-топло време.

  • Парковете остават по-хладни от плътно застроените градски центрове по време на горещо време, измерени са температурни разлики с над 5°С.

  • Парковете не само осигуряват „хладни острови“ в по-топлите градски среди, но също така имат охлаждащ ефект върху околните квартали. Ефектът зависи от размера на парка и е измерен в радиус до 700 метра.

  • Комбинацията от зелените фасади, градини пред входове и улични дървета успява най-добре да намали топлината по улиците и може да понижи температурите с 2°С на ниво пешеходци.


Качество на въздуха
Основните замърсители на въздуха в градските райони ( азотни оксиди (NOx), финни прахови частици (ФПЧ10/ФПЧ2.5) и летливи органични съединения като бензен) идват от промишлеността и транспорта. Дългосрочното изложение на тези вещества води до белодробни проблеми и сърдечно-съдови заболявания. Градските зони съчетават висока гъстота на населението с върхова активност ( натоварени пътища), като по принцип локалните мерки за подобряване качеството на въздуха са много ефективни. Ефектите от филтрирането и улавянето на слънчевите лъчи, осигурени от зеленината, могат да допринесат значително в това отношение.


Как зеленината въздейства?

  • Всички форми на зеленина помагат за пречистване на въздуха от прахови частици и замърсители. Газообразните замърсители се абсорбират от листата, а праховите частици се филтрират.

  • Дърветата са най-ефективни в пречистването на въздуха поради техния размер и обем: средно голямо градско дърво улавя 100 грама прахови частици на година, еквивалентно на количеството ФПЧ, произведено от кола преминала 5500км.

  • Другите видове зеленина също помагат за пречистването на въздуха: 1м² бръшлян абсорбира 4-6 гр. прахови частици годишно, а покрив със сукулентни растения улавя 0,15г/м²/годишно.

  • Гъстата растителност може да се използва за защита на жилищни райони или чувствителни сгради от източници на замърсяване ( натоварени пътища).


Стрес и възможност за концентрация
Инфекциозните заболявания до скоро бяха основната причина за отсъствие по болест. Днес обаче те са заменени от състояния, свързани с начина на живот, като сърдечно-съдови заболявания и състояния, свързани с депресия и безпокойство. Хроничния стрес е основен рисков фактор в това отношение: 75-90% от всички посещения при личния лекар се считат за свързани със стреса. Зелената среда на живот спомага за подобряване на здравето и намаляване на стреса.


Как зеленината въздейства?

  • Зелените площи са по-успокояващи от застроените площи: хората се възстановяват по-бързо от стреса, концентрацията също се възстановява по-бързо и хората са в по-добро настроение.

  • Децата със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност показват по-високи нива на концентрация след ходене в градския парк, отколкото след като се разхождат в жилищен район или в центъра на града при една и съща продължителност от време. С 10% по-малко лекарства се предписват на деца с такъв Синдром при положение, че са в зелена среда ( но това не важи за „богатите“ предградия)

  • По-озеленените условия на живот са свързани с по-нисък риск от стресови състояния и съответно на сърдечно-съдови заболявания, депресия и тревожни разтройства.

  • Дори и гледката към разнообразната зеленина от дома показва по-ниски нива на кортизол (хормон на стреса) и подобрено чувство за благополучие.

  • Особено хора, които не са в състояние или не могат да търсят природа далеч от домовете си ( като деца, възрастни хора и групи с нисък социално-икономически статус), се възползват от районната зеленина.

  • Хората, които са се преместили в по-зелени райони, показват подобрено дългосрочно психично здраве


Социално сближаване
Въпреки голямата гъстота на населението, животът в големия град може да бъде анонимен. Самотата и социалната изолация са рискови фактори за психичното заболяване: те увеличават вероятността от депресия, която СЗО прогнозира, че ще бъде проблем Ν1 на общественото здраве за 2020г. По-голямото чувство за социално сближаване в кварталите смекчава този риск. Дори прости неща, като например редовно навлизане на хора в обществените пространства, разпознаване на съседите и поздравяване помежду им, могат да помогнат на хората да се чувстват като у дома си. По-голямото чувство за социално сближаване също помага на хората да се чувстват по-безопасни в кварталите си, което е също ключов фактор за благополучието.


Как зеленината въздейства?

  • Атрактивната зеленина в живата среда може да насърчи хората да излизат навън (или да го правят по-често) и така да се срещнат със своите съседи, като косвено се въздейства на благосъстоянието чрез укрепване на чувството за квартал на общността.

  • Хората проявяват по-голямо социално поведение, докато (или след) прекарват времето си в зелена среда.

  • Повече зеленина е свързана и с по-ниски нива на агресия и престъпност, което осигурява допълнителен тласък за здравето и благосъстоянието – пряко или косвено чрез повишеното чувство за сигурност.


Физическата активност
Липсата на физическа активност ( и от там затлъстяването) е основен рисков фактор за здравето. Това е най-голямата причина за заболявания след пушенето. Затлъстяването увеличава риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания. Съществуват все повече доказателства, че заседналият начин на живот е сам по себе си рисков фактор.
На децата вече се препоръчва да органичават такова поведение, а локалните зелени площи предоставят възможности за спорт и упражнения.


Как зеленината въздейства?

  • Локалните зелени площи се свързват с по-високи нива на физическа активност, особено сред момчетата от началната училищна възраст.

  • Няма сериозни доказателства, че повече (или по-привлекателна) зеленина кара  възрастните да спортуват повече, но хората се радват на развлекателните дейности в естествена среда. Възможността за участие в определени дейности за отдих може да поощри посещенията в локалните зелени площи и да позволи на хората да се радват на други здравни услуги, осигурени от зеленината.

  • Градинарството е друга форма на физическа активност, свързана с природата.

Back To Top
The Green City uses Googles cookies and scripts to analyse your use of our website anonymously, so we can customise its functionality and effectiveness and display advertisements. We also use Facebook, Twitter, LinkedIn and Google cookies and scripts, with your consent, to enable social media integration on our website. If you wish to change which cookies and scripts we use, you can alter your settings below.
Cancel